По повод 148-та годишнина от героичната гибел на Васил Левски, Центърът за подкрепа за личностно развитие Общински детски комплекс /ЦПЛР ОДК/ – Поморие организира литературен конкурс за ученици, посветен на личността и делото на Апостола, на тема: “Левски – чистият извор на самочувствие”. Представяме Ви творбите, завоювали първите места в разделите Поезия и Проза:
ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА- ПРОЗА
ПЪРВА НАГРАДА – ВЕЛИЗАРА ДЖАМБАЗОВА, ГР. ПОМОРИЕ
Левски – чистият извор на самочувствие
Изворът е чистота, почтеност и неоскверненост. От край време се смята за началото на живота, на идеите, а защо да не е и на самочувствието?! Българската история е богата и интересна – колкото победи и постижения, толкова поражения и ужаси са вплетени в нея. Времето поставя безброй изпитания пред нашия народ, но той успява да преодолее всички. Като река, която не забавя своя извор!
Причината за това е човешката гордост, самочувствието на хора, които познават своята история и своите герои. Векове робство могат да почернят и най-щастливите, най-съкровените мисли. Но един-единствен човек е способен да възвърне яснотата, да вдъхне нужния кураж и да промени хода на историята – това е истинският герой. Това е Левски.
Неслучайно името му е първото, което се появява в ума ни, когато някой каже „български национален герой“. Той не доживява да види свободата, но я носи през целия си живот. Душата му никога не е търпяла окови и ограничения, а се бунтува срещу всичките несправедливости на света. Левски е Божий човек, който обаче знае, че не му е предопределено само да проповядва, а да действа, да се бори за това, в което вярва. А именно „Единна и свята България“. Пред расото на дякон предпочита изпитанията на пътя. Кой българин не се гордее с това смело, лъвско сърце?!
Не се знае кой точно измисля прозвището, с което го познаваме днес. Дали е Раковски, или самият Васил Кунчев си го избира – няма значение в хода на историята. Името може и да му е било дадено за лъвския скок, но то му приляга истински за всяка крачка от живота. Лъвът е символ на българската гордост, на героизма. Левски се превръща в своеобразен символ на самочувствието на цял един народ. От най-ранна възраст децата се запознават с неговата история и личността му. За тях той е нещо повече от историческа фигура – прилича повече на фантастичен герой. Всяко негово дело, описано в учебниците, звучи като приказка, а всичките приказни истории, с които децата израстват, образуват извора на мъдростта, на добротата, на човешкото самосъзнание и самочувствие. Така младите приемат героя за свой модел на подражание. От него извират чувството за себеуважение и надеждата, че всеки може да постигне величие, стига да вярва в себе си и да държи на идеала си.
Левски е различен от своите съвременници, няма как да не е. Борци има много, но се изисква неизмерима смелост и отдаденост да организираш цял един народ и то- пред погледа на потисниците. „Приятелите“ и враговете са много, малко са истинските съюзници. Въпреки това Левски продължава напред. Нужно е припомняне, необходимо е пречистване на извора на спомените. Това и прави той, като безстрашно минава цяла България, за да възвърне загубения дух на хората.
Все още не е известно кой е предателят на Левски, но и не е нужно да научаваме. Споменът за Апостола не трябва да произлиза от трагичния край, от нечие чуждо име, което да свързваме с омраза. Геройството му, целият му живот, изпълнен с опасност след опасност, победа след победа – това са нещата, които истински заслужават нашето възхищение. Той е нашият извор. На него дължим самочувствието си.
ПЪРВА НАГРАДА – ИВАНА ЕЙКОВА (15 г.), ГР. ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Левски – чистият извор на самочувствие
Всеки народ търси своите нравствени опори, открива в своите герои знаците на принадлежност, гордост, историчност. Идеалът е необходим, защото очертава житейските и духовните посоки на отделния човек, на цял един народ. Има личности, които творят историята, биографията на отечеството, които са символи на свободата, на измеренията на българския дух.
Левски е най-чистото начало на българската общност. Смелостта му, силата на непримиримия му дух, родолюбието, отдадеността му на делото за „чиста и свята република“ създават в народностното съзнание усещане за величие. Величае го обаче народът и този народ черпи самочувствие от най – чистия извор.
,,Народната работа над всичко“ – казва Левски. Той достига до прозрения, които раждат идеята за равенството на всички – ,,и българи, и турци“. Днес можем да се гордеем с тези прозрения, защото именно в това е идеята не само на Европейския съюз. А още през 19в. Левски го прави.
,,Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи“. Думите му надскачат времето и звучат във вечността. В личността на Левски се оглежда всеки един, който иска да прозре силата на човека, напуснал тихата обител, за да поеме по неравния път на борбата и саможертвата. Самият Ботев го нарича “един син“ на България. Още тогава го поставя на първо място и след него всички останали.
Къде са корените на българското самочувствие? Защо го търсим в миналото? Народната памет пренася във времето ценностното, величавото, това е връзката на съвременния човек с героичното; с това, което изгражда в него знаците на самочувствието. А това е всъщност усещането за история. Дълбоко в човешкото съзнание е заложена необходимостта от примери- стойностни, незаличени от времето, които да съхраняват това, което днешното време не може да даде. Необходим е идеал. Затова днес ни е толкова нужен Левски- защото в него българинът открива силата, свободата, своето жадувано Аз…Да, „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“. Силните и мъдри слова на Апостола и до днес остават в съзнанието на всеки един от нас. Те са връзката на миналото с настоящето и препращат към бъдещето.
И до днес образът на Левски остава непокътнат. Народната памет го пази. И до днес той остава Апостола на свободата.
Васил Иванов Кунчев е значим за миналото ни. Четири от буквите в името му образуват думата „сила“. Тя е тази, благодарение на която сме се съхранили и оцелели. А целият му образ е необходим за времето ни, защото носи идеята за свобода, борба, родолюбие, саможертва и е най – чистият извор на българското самочувствие.
ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА- ПОЕЗИЯ
ПЪРВА НАГРАДА – СТЕЛА НИКОЛОВА (16 г.), ГР. ПОМОРИЕ
Левски-чистият извор на самочувствие
Няма те от толкова много време,
че понякога забравям да те търся.
Няма те от толкова много спомени,
че понякога забравям да те слушам:
„На теб мълча, не ме ли чуваш?“
…
Дъжд… и спряло време.
И длани молитвени, обгръщащи
света, се молят
в изгубена надежда.
Тихо е.
Душите ни се лутат и дирят
извора на самочувствие.
И спомен от изгаснал плам
в безкраен път.
Огорчена светлина
в мастилената нощ се губи,
в забравените спомени.
А шепотът на стъпките ти
търси нови светове.
Герои.
И не питай:
„Народе????“
Няма ни.
Няма ме.
И не докоснах извора със устни,
изплаках го,
когато те имаше
и беше с нас.
Загубихме те
в отминалите срещи,
в един друг живот…
А устните ми жадно
търсят извора!