Национален конкурс за поезия „От заник слънце озарени, алеят морски ширини… ”
Яворови дни – Поморие 2023
Жури в състав: Валентина РАДИНСКА – председател и членове Иван ГРАНИТСКИ и Атанас КАПРАЛОВ присъди следните награди:
Първа награда – не се присъжда
Втора награда – София Милева от гр. Хасково – Цикъл Стихотворения
Втора награда – Светлана Ангелова от гр. Харманли – Цикъл Стихотворения
Трета награда – Петрана Петрова от гр. Враца – Цикъл Стихотворения
Трета награда – Лъчезар Селяшки от с. Сатовча, обл. Благоевград – Цикъл Стихотворения
Втора награда
София Милева
Раждане
Събужда се нощта,
градът заспива.
Сърцето е изрязано от дъно.
Опитвам да изглеждам по-щастлива.
По-светла съм единствено от тъмното.
По улиците-само непознати.
Във тялото ми –все едни и същи.
Усмихнаха се и убиха татко.
Родих, да се науча да прегръщам.
Родих дъжда и хубавото време.
Света родих и дебрите на ада.
Когато Бог се смееше със мен,
аз молих злото пак да бъдем здрави.
Събуждам се, сълзите са различни.
Прозорците на ада – изпотени.
Родих, да се науча да обичам.
А може би, за да обичат мен.
Втора награда
Светлана Ангелова
Гладиатори в рая
Ако срещнеш по стръмното група поети, сизифови хора,
търсейки своето гръмко творение, което да стигне до Господ,
не се спирай за помощ- те не търсят вода, не усещат умора.
Те са щастливи в дъжда, дори да са мокри до кости.
Те не гонят върха, макар нечетливо мъглив и различен,
в ръцете с длето за душите и реки под доспехите книжни,
коварни съдби ще ги дебнат, орисани за необичане
в прашните ъгли на тяхната житейска окръжност.
И дори да ги тегли спирала от девет черни съзвездия,
и дори да си мислят, че в безвремие ад заслужават,
те ще са новите гладиатори в рая, перефразирали Цезаря
с тъжно прозрение: „Здравей, господи, умиращите те поздравяват!”
Трета награда
Лъчезар Селяшки
Фенерът на Диоген
На П. К. Яворов
Възторжена като Великден
и доверчива към света,
душата ти е сякаш книга,
разлиствана от есента.
Напразно търсиш светли знаци-
мълчи човешкото лице.
т мрака блудници, босяци
протягат призрачни ръце-
и ти по пътя им да слизаш,
да зъзнеш в ада им, от яд
Христовата ти бяла риза
да скъсат – сам да станеш ад.
Но ти вървиш с фенера буден
и търсиш, в себе си вглъбен,
Човека, клетника заблуден.
От този порив си спасен.
Трета награда
Петрана Петрова
Неизбежност
Стига ми това, че съществуваш,
че поглъщаш утрото с очи.
Някъде, над спомени се спъваш,
но отново тръгваш да вървиш.
Заличаваш белези и рани,
възлите на крясъци сечеш.
И от мислите ти, често неразбрани,
по една на всеки ще дадеш.
Подминаваш простите неща,
пазейки ги от излишна сложност.
Приласкаваш с бащина ръка
цялата объркваща тревожност.
Не разделяш, не отдалечаваш,
свързваш и прилепяш светове.
Някъде над делничната врява
тишината търси си небе
и намира в тънката ти нежност
и подслон, и грижа, и таван.
Цялата житейска неизбежност
укротена ляга в твойта длан.
Може да е тежък и сковаващ
на съдбата жребият нелеп.
Ако с топли стъпки продължавам,
то отново пътят е към теб.
