На 12.09.2025 г. /петък/ от 18.00 ч. в НЧ „Просвета 1888” – Поморие ще се състои премиерна среща с новия роман на Васил Люцканов „Сбогом, Лаврак”. Книгата ще представи издателят Ана Боянова – поет, романист и музикант. Модератор на събитието е Нели Тодорова – художник.
„Да споделим една вечер на словото с неочаквани морски истории!”, кани почитателите си авторът.
За автора Васил Люцканов Здравка Евтимова пише: Васил Люцканов, писател, създаващ разкази, ми прилича на онзи човек, който търси самородно злато. Търсил, ровил, намерил златна руда, изкопал забой, извадил самородното злато и изковал от него пръстен. Но този пръстен струва много повече от цената на златото в бижуто. Красивото бижу блести преди всичко с майсторството, които човекът, писателят, е оставил в своите произведения на изкуството. Такива са разказите на Васил Люцканов – истории, които не могат да бъдат забравени. Те са и търсене, и намиране на златната жила на тъгата, но тъкмо майсторството и талантът правят тази книга така ценна.”
Люцканов е публикувал в почти всички авторитетни литературни издания преди и след 10 ноември 1989-а от сп. „Родна реч” до сп. „Море” и сп. „Съвременник”. Издал 2 книги с разкази и новели – „Обратни влакове” (1987), „Порцелановото цвете” (1991), и след 27 г. литературна пауза – още 2: „Душите ни страдат красиво” (2022) и „Третото око на Едип” (2024).
ЛОДКА ПО ПЪТЯ
Д-р Добрина ТОПАЛОВА
Неизбежно е – времената едно по едно се оттичат и с тях имената ти от миналото – Лаврак, Аврал, Вълче. Остават само отпечатъци от драмата – от вълчите ями на времето: от юношески бунтове, от казармения абсурд с невъобразимия възел от антична трагедия и битов анекдот, стегнал „неблагонадеждните“, от студентска Езопова публицистика, от разследваща журналистика в тъмните социални води, където ставаш мишена. И заплахите, че ще наранят невръстния ти син… После големия… Сега синовете са далече, възмъжали в личните си пътища. И жените те напускат. После – завръщане при родното Южно Море. При заника на майката, която си говори с отвъдното.
Неизбежно е – време е за сбогуване с онези роли в живота, през които преминаваме, но и време да благодарим за тези, в които оставаме – сина, бащата, човека на перото. Устояващия. С такова богато повествование в аз-форма грабва „Сбогом, Лаврак“ на Васил Люцканов – и като частна житейска история, и с универсалния си заряд – всеки знае, че го очаква есента на живота, а изповедта на героя разказвач започва точно оттам.
Сега е времето за Исихия, за Черния плаж, където няма време, затова лесно се срещат и прегръщат всички времена. Там можеш да помълчиш със себе си, да се излееш пред Морето. Натам е призован героят разказвач от Едип, патравия гларус от „Третото око на Едип“,предходната книга на автора– към Изповедалнята.Така се ражда тази книга, като изповед в духа на шеговития, ироничен начален диалог между героя Едип и автора му. Понятието „драма“ непрекъснато се утвърждава и пародира едновременно, стратегически се снижава патосът му и от композицията на творбата, и от стила на наратива. Дори когато пътят преминава през почти трагични колизии, натрупаната мъдрост изплува в жизнеутвърждаваща усмивка.
Авторът е открил правотата в думите на библейския Йов: животът на всеки от нас е само едно „духване“. Но наред с това помни още от детството си завета на барба Яни, съседа рибар – „Не ставай отломка от лодка.“ Затова в „Сбогом, Лаврак“ есента на живота е посрещната със светло смирение, като естествена част от битието ни в земното, но и като поредно предизвикателство: време да се провери дали по Пътя, въпреки понякога непоносимото слънце, връхлитащите бури и режещите ръбове на крайбрежните скали, лодката все още плава. Цяла.
За още новини и предстоящи събития се присъединете към Община Поморие – актуални новини във Viber.
