Елица стоеше край водите на синьото езеро и слънцето пълнеше с блясък русите й коси. Като я видяха, няколко изящни бели лебеда заплуваха към нея. Познаваха я. Всяка сутрин тя донасяше хубави кифли, натрошаваше ги и ги изсипваше във водата. Тогава чудните птици плуваха нататък, протягаха гордо гъвкави шии и поглъщаха трохите. След това я поглеждаха с благодарност, а очите им светеха и от черни ставаха съвсем светли — почти прозрачни.
Из „Болният лебед“, Петя Дубарова
Поморийското солено езеро
Изпращайте ни и Вие своите добри новини, вдъхновяващи истории, интересни снимки или постижения за гордост на еmail: pr_pomorie@pomorie.org или във Facebook: @PomorieMunicipality
