С радост ви споделяме прекрасните творби – първенци в конкурса на ЦПЛР ОДК – Поморие, посветен на Васил Левски.

ПЪРВА НАГРАДА- ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

АЛЕКС АЛЕКСИЕВА

Литературен клуб „Звъниче“- ЦПЛР ОДК Поморие, преподавател Мариана Маринова

АПОСТОЛА, БЕЗ КОГОТО НЕ МОЖЕМ

   Понякога една нация има нужда не просто от герой, а от съвест. Не от водач, а от посока. Не от име в учебник, а от жив морален закон. За нас, българите, тази съвест носи едно име – Васил Левски. Да го наречем „Апостол на свободата“е вярно, но недостатъчно. Защото Левски не освобождава само земя. Той освобождава духа. И затова е Апостола , без когото не можем – нито в миналото, нито днес.

   Епохата, в която живее, е време на тъмнина. Народът е пречупен от страх, свикнал да чака спасение отвън. В такъв свят най-лесното е да се примириш. Левски прави невъзможното – убеждава поробения човек, че свободата не идва отвън, а се ражда отвътре. Той не обещава чудо. Обещава труд, организация и лична отговорност. И точно в това е неговата революция – не само срещу империята, а срещу робството в съзнанието.

   Но истинската висота на Левски е в морала му. Той не търси корона, не иска признание, не оставя наследство за себе си. Оставя го за народа. Отказва личния живот, сигурността, покоя. Времето му предлага много изкушения – той избира дълга. И в свят, в който често силата се измерва с власт, Левски доказва, че най-голямата сила е чистотата на идеала.

Неговата мечта за „чиста и свята република“ не е политически лозунг. Това е нравствен връх. Общество, в което няма привилегировани и унизени, в което законът е над всички, а свободата – обща отговорност. Този завет звучи и днес като изпит. Не дали помним Левски. А дали го следваме.

Смъртта му не е краят на един живот, а начало. От бесилото не пада поражение – пада мярка. Оттогава всеки компромис, всяка несправедливост, всяка безразлична тишина се измерват с неговото мълчаливо присъствие. Той не ни обвинява. Той ни пита. И този въпрос е по-силен от всяка присъда. Отеква в дните, в изборите ни, в живота ни. Всеки ден!

Затова Левски не принадлежи на миналото. Той стои на прага на всяко време, в което българинът трябва да избира – удобството или достойнството, страха или отговорността, примирението или свободата. На този праг сме и ние, когато растем, когато решаваме, когато обръщаме поглед към историята, за да вървим напред. Докато го има Левски в паметта ни, ще го има Апостола и в делата ни. А там е истинската свобода. Защото без него, без Апостола, не можем.

____________________________________________________________

ПЪРВА НАГРАДА – ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА- ПРОЗА

АТАНАС ЙОРДАНОВ- ЦПЛР- ОДК Сунгурларе

Клуб „Перо и муза“, ръководител. Златка Христова

 

АПОСТОЛА, БЕЗ КОГОТО НЕ МОЖЕМ

Историята познава герои, но рядко ражда съвест. Васил Левски е съвестта на България. Той не стои в миналото — стои между нас и онова, в което рискуваме да се превърнем, ако го забравим. Апостолът не е спомен, а изпит. И всеки нов век го държи отново.

Левски не освобождава България с битки, а с идея. Най-опасната и най-трудната — че човекът е свободен, когато е отговорен. Той не чака свободата да дойде отвън, не я моли и не я отлага. Той я изгражда отвътре — комитет по комитет, човек по човек, съвест по съвест. В свят на страх, той избира ред. Във време на робство — достойнство.

Апостолът не обещава рай. Той изисква зрялост. „Чиста и свята република“ не е мечта за бъдещето, а мярка за човешкото поведение. В нея няма място за привилегировани, за спасители, за удобни оправдания. И може би точно затова тази идея все още ни боли — защото ни задължава да бъдем равни не само по права, а по морал.

Левски е сам. Сам не защото няма народ, а защото върви по-напред от времето си. Той знае, че свободата не се подарява, а се носи — тежка, рискована, без гаранции. Знае и че цената ѝ често е животът. Но не се отказва. Защото има хора, за които животът без смисъл е по-страшен от смъртта.

Без Левски не можем, защото без него лесно свикваме. Свикваме с неправдата, с мълчанието, с мисълта, че „няма как“. А Апостолът ни доказва, че има — когато някой започне от себе си и не отстъпи. Той не ни учи как да побеждаваме другите, а как да не предадем себе си.

Днес не ни липсва свобода. Липсва ни Апостолът вътре в нас. Онзи, който не пита „изгодно ли е“, а „правилно ли е“. Левски не ни гледа от портретите — той ни гледа от решенията, които вземаме всеки ден.

Без него можем да живеем.

 Но не можем да бъдем достойни.

 

 

За още новини и предстоящи събития се присъединете към Община Поморие – актуални новини във Viber.