За десета поредна година ЦПЛР Общински детски комплекс – Поморие организира литературен конкурс за ученици, посветен на личността и делото на Васил Левски. Темата бе „Апостола – надежда за памет“, като участие в конкурса тази година взеха 67 ученици от 20 града в страната, както и българче, живеещо в Париж, Франция. Натоварени с нелеката задача да подберат най-въздействащите детски произведения бяха Румяна Емануилиду – председател на журито и членовете Росица Игнатова – Василева и Анета Драгнева – Данаилова.
Победителите в конкурса ще бъдат наградени в рамките на възпоменателната церемония за отбелязване на 150-годишнината от гибелта на Апостола. Церемонията ще се проведе в центъра на град Поморие, до бюст-паметника на Левски, от 11.00 часа на 19.02.2023 г. /неделя/.
ПРОЗА- 9.- 12. КЛАС
1. | Ерхан Юсеинов Сабушев- с. Слащен, община Сатовча | 17г. | Първа награда |
Втора награда не се присъжда | |||
2. | Денислав Динев Стара Загора | 18г. | Трета награда |
3. | Магдалена Върбанова Поморие | 16г. | Трета награда |
3. | Мила Петкова- Враца | 17г. | Трета награда |
3. | Преслава Николова – Враца | 17г. | Трета награда |
ПОЕЗИЯ- 9.- 12. КЛАС
ПЪРВА НАГРАДА НЕ СЕ ПРИСЪЖДА | |||
2. | Кирил Димов- Казанлък | 17г. | Втора награда |
3. | Александра Павлова Свищов | 15г. | Трета награда |
ПРОЗА- 6.- 8. КЛАС
1 | Стефан Ступак- БУ „Иван Вазов“ – Париж | 13 г. | Първа награда |
1 | Георги Боянов Рашков Русе | 14 г. | Първа награда |
2 | Симона Ненков – БУ „Иван Вазов“ – Париж | 14 г. | Втора награда |
2 | Галена Чанева Карнобат | 12 г. | Втора награда |
3 | Благовеста Йорданова с. Априлово | 14 г. | Трета награда |
3 | Любомира Куцарова Поморие | 12 г. | Трета награда |
3 | Стела Пеева Поморие | 13 г. | Трета награда |
4 | Васил Казаков | 12 г. | Поощрение |
4 | Ваяна Николова Велико Търново | 13 г. | Поощрение |
4 | Наталия Ангелова | 13 г. | Поощрение |
ПОЕЗИЯ- 6.- 8. КЛАС
ПЪРВА НАГРАДА НЕ СЕ ПРИСЪЖДА | |||
2. | Деница Станиславова Данева | 12 г. | Втора награда |
2. | Стефани Руменова Рачева- Карнобат | 12 г. | Втора награда |
3. | Фая Гепатлиева Казанлък | 13 г. | Трета награда |
3. | Димана Валентинова с. Априлово | 12 | Трета награда |
3. | Рая Кръстева Карнобат | 12 г. | Трета награда |
Насладете се на отличените творби:
___________________________________________________________________________________________
Първа награда – проза- 9.12. клас
Ерхан Юсеинов Сабушев, СУ ‘‘Свети Климент Охридски‘‘ – с. Слащен, община Сатовча, област Благоевград
Преподавател: Ема Манова, старши учител- български език и литература
Да пишеш за Апостола на българската свобода, това е трудна, почти непосилна задача! Защото колкото и ловък да си в играта с думите, има светини, за които те не стигат… И още – струва ти се, че всичко, което искаш да кажеш, вече е казано и многократно повторено – така, че всеки българин го знае, не – всеки българин го чувства, защото то – словото, има магическото свойство да достига до сърцата и да остава там като неугасимо огънче. И може би тъкмо затова си струва, когато искаш да кажеш своите думи за Левски, да се вслушаш тъкмо в това, което ще ти продиктува сърцето, където гори твоето пламъче и осветява невидими за другите мисли. И така – сърцето ми ми казва: „Апостола е вярата, надеждата и любовта в едно!“. Образът му събира в себе си тези незрими, но могъщи сили, които озаряват българския път, накъдето и да погледнеш – назад, към изпълнените с робско страдание векове, през които народът ни е преминал като истински мъченик, но и напред – към далечния хоризонт на бъдещето, към който сме поели ние – днешните деца, утрешни строители на България. Апостола е вяра. Вярата, че не е вярна унизителната теза „Преклонената главица сабя не я сече“. Вярата, че ако избереш да се посветиш на отечеството, то ти си открил Пътя и смисъла. Вярата, че ако в борбата спечелиш, печели цял народ, а ако загубиш, губиш единствено себе си. И още – вярата, че няма по-ценен накит за човека от честността. Сигурно ще се намери някой, който би възразил: „Вярата е силата, която те свързва единствено с Бог Апостола е надежда. Надежда, че няма напразни усилия, когато те са положени за общото благо. Надежда, че обединеният устрем на един народ към общото добруване е непобедима сила, която може да проправи пътя към по-светъл утрешен ден. Надежда, че няма непобедимо зло. С тази надежда в сърцето човек става по-решителен, по-смел, по-добър. Тя носи животворна енергия – като тази, с която Левски е заразявал жадните за словото на истината довчерашни роби – така, че „семето чудно“ пада в сърцата и бързо расте „за жътва богата“. Днес надеждата е потребна на народа ни повече от всякога, за да надмогнем страха, за да събудим разума си, за да успеем с общи усилия да превъзмогнем страшното изпитание, пред което сме изправени от един невидим враг. Апостола е любов. Любов към ближния, изпаднал в беда. Любов към своя изстрадал народ. Любов към всичко, което събираме в една от най-хубавите български думи – отечество. Левски ни завещава своята безгранична любов и ни учи на любов. Примерът му говори, че да обичаш, това означава не да очакваш да получиш, а да си готов да дадеш; не да изискваш, а без уговорки и увещания да се трудиш в името не на своето, а на общото благо. И още – че истинската любов те прави безпределно смел и готов на саможертва. Именно това измерение на апостолската любов е уловил поетът в своята творба, вдъхновена от подвига на Левски.
Днес тази любов гори в сърцата на героите с бели престилки, които спасяват
човешки животи с риск да погубят своите. С тази любов озаряват пътя ни нашите
учители, които отварят очите ни за най-голямото богатство – знанието. С нея в сърцата
тръгваме по пътя си и ние, за да пребъде България и да го има народът ни – единен,
вдъхновен и достоен. Вяра, надежда и любов – това е Апостола за нас – българите. Затова името му е светиня, делото му – пример, Духът му – стожер на правдата. Нося Левски в сърцето си и се прекланям пред него – с вярата, надеждата и любовта, запалени от него!
___________________________________________________________________________________________
Първа награда Проза – 6. – 8. клас
Стефан Ступак –13г., Българско училище „Иван Вазов” – Париж, Франция
Ръководител: Дора Димитрова – преподавател по български език и литература
Президентът току-що обяви, че мерките отново се затягат. Дори вече няма да ходим на училище. Честно казано, със съучениците ми отначало се зарадвахме. Но скоро ни стана скучно.
Вчера решихме да се срещнем в приложението Whatsapp.
- Вие какво правите по цял ден? – попита Ерик.
- Ами, аз си играя игри на телефона, но започва да ми омръзва. – отговори Никола.
- Баба ми каза да не се сдухваме толкова. Много хора са преживяли по-трудни моменти в миналото. – отбеляза Марго.
- Като Левски! – побързах да кажа аз.
- Кой?
- Лев… като паричката, която носиш в портмонето ти, защото ти напомня за България?
- Не. – засмях се аз. – Но всъщност има връзка. „Лев“ означава „лъв“, оттам е името на паричката. А българският герой Васил Левски е получил това име когато е успял да прескочи огромна яма с лъвския си скок.
- Аз не бих могъл. – каза Никола. – Дори нямам възможност да спортувам!
- Можем да правим упражнения вкъщи, Никола! – каза Марго. – Продължавай, Стефан. Кажи ни още.
- Левски е умеел да се дегизира толкова добре, че никой не можел да го познае. От бедняк на богаташ, от българин на османин. А това било много важно, защото били много трудни времена в България. Той се борел за свободата на родината си и враговете му го преследвали, за да го убият.
- Помните ли когато аз се дегизирах като каубой за празника Марди гра миналата година? – сети се Ерик.
Приятелите казаха, че си спомнят и е било забавно за всички.
- Чакайте да ви кажа още нещо.
- Разбира се, Стефан, слушаме те.
- Мечтата на Левски била всички да са заедно, единни. Той ходел от дом в дом и говорел за свободата, убеждавал хората да се борят и да не се предават. А когато враговете го хванали и се готвели да го убият, той казал: „Сам съм, други няма“, за да не навлече неприятности на никого.
Приятелите ми мълчаха и гледаха замислено.
- Искате ли утре да си направим онлайн парти с костюми? И пак да си поговорим. – накрая каза Никола.
Всички харесаха идеята и изръкопляскаха. След малко усмихнати си пожелахме приятна вечер и тъкмо щях да затворя, когато Марго ми каза:
- Стефан, чакай малко, ще ми разкажеш ли още малко за Левски? – тя смешно постави ударението на втората сричка на името на Апостола.
- Разбира се. – леко се засмях аз. – Той имал пепеляво руса коса и почти сиви очи.
- Като теб?
- Ами, всъщност, да.
___________________________________________________________________________________________
Втора награда Поезия – 9.- 12. клас
Кирил Димов – 17 г., ОДК “Св. Иван Рилски” – Казанлък, Клуб “Светлини сред сенките”
ръководител: Валентина Димова
Свобода
Свобода!
Дали е порив
на независимостта?
Жажда ли?
Копнеж по волността?!
Свобода,
така желана,
тъй мечтана,
с жертви,
със скъпоценна кръв обляна.
Левски!
Със оръжие в ръка,
сам оръжие,
срещу страха.
Бранил,
борил се,
за нас,
за свободата –
Страдал и обичал,
за страната.
Нашата родина!
Гордостта,
живота…
Да!
И свободата!
Искал да си върнем.
Тъй познати,
думите му,
„ако не спечеля…”,
в мен остават.
Левски,
в мен намерих!
___________________________________________________________________________________________
Първа награда Поезия- 6.- 8. клас
Деница Станиславова Данева – 6. клас, ОУ „Христо Смирненски“ – Карнобат, Клуб ”Малкият принц“
ръководител Светлана Иванова
Герой народен
В очите му небето се оглежда
Слънцето в косите му сияе.
Вдъхва на народа си надежда,
кураж за свободата да мечтае.
Хорското безвремие надмогнал,
с дух свети искри разгаря.
Живота за човечеството си дал
винаги над всичко е СВОБОДАТА.
И като птица волна и митична,
със огнен полет над тъмата,
търси посоката различна
към слънцето и свободата.
___________________________________________________________________________________________
Първа награда проза- 6.- 8 клас
Георги Боянов Рашков, 8 клас, МГ „Баба Тонка“ – Русе
Преподавател: Борислава Грозева
“Народе????”
Още мълчиш, Народе! Още се скиташ в удобна история! Още тачиш и даваш на своите поколения фалшиви герои. Събираш се в четири въпросителни! Приемаш ги! Винаги е било по-лесно. Научих, че разочарованието е част от пътя към истината. Разочарован съм! Гневен съм! Истината всеки може да прочете и да остане ням пред нея, но да я каже е нужна сила. Признавам колко сме грешни и искам да говоря!
Кой е бил Васил Левски тогава? Под името му стоят подписи, посочили го за престъпник! А за родината- черна лента на изцапаната и с кръв бяла риза. Кой е бил за “братята по оръжие” тогава: удобната жертва! Мълчание! Интереси! Нечия, платена с живот власт! А в писмата на големците – заплаха! Кой е Васил Левски сега???? – пак четири въпросителни, пред които мълчим. Може би името му се превръща в надежда за памет! Да почитаме по годишнини, да полагаме венци пред лика му… И някак си да избършем от народната памет срама от бесилото. От мълчанието… Строим множество паметници и плочи, за да забравим, че няма гроб… Надежда за бъдеще, в което неговите завети ще са още живи. А дали ще ги следваме? Имаме нужда да помним героя, да покажем гръмко своята почит, но имаме ли нужда да следваме Личността и нейните идеали?
Ако ми бъде зададен въпросът: „Кой е първият български революционер, за когото се сещаш?“, ще кажа или Левски, или Ботев. Но в днешно време имаме лошия навик да говорим, без дори да сме запознати с основни факти. Сякаш строим къща без основите и. Заучени фрази от ранните ни години изграждат мнение, което не развива. Дори не проверяваме достоверността на това, което твърдим. Но ако си позволим да отворим очите си за ден, да потърсим повече… Страхуваме ли се от истините за нашето минало? Зад легендаризирани подвизи може да открием лъжа, зад героизма може да открием интереси, зад Левски може да открием предатели… Често по-страшно от истината за предателството е откритието, че е извършено от някого, когото сме смятали за герой. И легендите остават вечна, красива илюзия, предавана от поколения на поколения, без да осъзнаваме, че народ, който е изгубил в сенките националната си памет, който я изменя или премълчава, трудно ще има бъдеще.
„За чиста и свята република“… Красив път е чертал Левски! Вярвал в своя народ, носил надежда за бъдеще. Били ли сме някога наистина обединени? „Народе????“. Започвам да разбирам все повече и повече смисъла на този въпрос. Четири въпросителни. Едната навярно е насочена към “братята” по кауза. Втората вероятно са чорбаджиите, а третата- малодушието на народа: чакаме някой с чисти идеали да ни спаси от нищетата, да реши проблемите, а после- търсим път към високи постове, защото колкото повече имаме – толкова повече искаме… Колко дякони са нужни за третата въпросителна? Четвъртата е онази надежда, която той ни е носил. Онзи свещен идеал, с който е гледал там, на въжето.
Отдал се на родината, остава сам! Нима не е наш дълг да сме всяка негова дума? Всяка негова вяра? Всяко негово кътче родина? Всяка негова кръв? Пред народа ще съм аз! Ще поставя четирите въпросителни! С разочарование… И няма да бъде по – малко от йеродякон, по – малко от свят, по – малко от светец!
Още мълчиш, Народе… А Той те побира в четири въпросителни… Сякаш още го съдят, още е жертва. Мълчат и подписват присъдата наши предатели… Аз ще говоря! Сам ще Го защитя! Той ще е смърт и живот, ще е срамното минало и вечното бъдеще, ще е вярата във всяко безверие, ще е прошката за непростимото.
Понесъл и памет, и надежда, и бъдеще: йеродякон, Василий…! В мен: кръст! Сила! Наследство! Ще говоря!