Когато бил на 40 години, прочутият бохемски романист и писател на кратки разкази Франц Кафка (1883 – 1924), който никога не се е женил и нямал деца, се разхождал из парк „Щеглиц“ в Берлин. В парка той срещнал малко момиченце, което плачело, защото си е загубило любимата кукла. Детето и Кафка потърсили куклата, но не я намерили. Тогава той предложил на момичето да се срещнат на следващия ден и да огледат отново.
На следващия ден, когато отново не намерили куклата, Кафка дал на детето писмо, написано от куклата, в което тя казвала: „Моля, не плачи. Тръгвам на пътешествие по света. Ще ти пиша за моите приключения!“. Така започнала една история, която продължила до края на живота на Кафка.
Когато се срещали, Кафка четял на глас внимателно написаните от него писма за приключенията и разговорите на любимата играчка, които момичето намирало за омайни. Накрая писателят прочел последното писмо от историята, което известявало, че куклата се връща в Берлин, а след това подарил на малката си събеседничка нова кукла. „Тя не прилича много на моята“, казало момиченцето. Кафка написал още едно писмо, в което обяснил: „Моите пътувания, те ме промениха“. Момичето прегърнало и занесло вкъщи ценния си подарък. Година след това Франц Кафка починал.
Много години по-късно вече порасналото момиче намерило писмо, скрито в куклата. Малкото листче, подписано от Кафка, гласяло:
„Всичко, което обичаш, е много вероятно да бъде изгубено, но в крайна сметка любовта ще се върне по различен начин“.
снимка: Сергей Корнеев
