По повод 149-та годишнина от героичната гибел на Васил Левски, Центърът за подкрепа за личностно развитие Общински детски комплекс /ЦПЛР ОДК/ – Поморие организира литературен конкурс за ученици, посветен на личността и делото на Апостола, на тема: “В бъдещето тъмно той гледаше ясно”. Представяме Ви творбите, завоювали първите места в разделите Поезия и Проза:
В бъдещето тъмно той гледаше ясно
Есе
Васил Иванов Кунчев – патриот, герой, Апостол на България ……, толкова много думи могат да се изрекат за тази личност, закърмена с любов към родината. Героичният образ, живот и дело на Васил Левски продължават да вълнуват и да са неизменно вдъхновение за патриотизъм, всеотдайност и жертвоготовност пред Отечеството.
,,В бъдещето тъмно той гледаше ясно“, защото не позволи да бъде заслепен от страха за собствения си живот, а напротив, това още повече го мотивира да се бори и да се опитва докато не успее.
Левски е един от малкото, които решават да сторят нещо не в името на себе си, а в името на всички. Той се налага в съзнанието на българския народ като най-важната и свята фигура в пантеона на българските герои. Далновиден и талантлив организатор, обобщава опита на революционното движение до този момент и пръв достига до съзнанието за необходимостта от предварителна подготовка чрез създаването на революционни комитети и пренасяне на центъра на организирането на националната революция в българските земи. Убеден демократ, Левски вярва в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото „който ни освободи, той ще ни зароби“. Проповядва идеята за „свята и чиста република“, за общество и държава, в която всички „да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът – в България, Тракия, Македония“.
Всяка година през февруари моето тийнейджърско съзнание е изправено пред множество въпросителни и няма как да не е така. Личността на Дякона винаги събужда любопитството на една част българи, а друга – за жалост, дори и не знаят кой е той. А той – Левски, е искал само да събуди българския дух, за да не сме вечни роби. А днес за отплата тъне в забрава. „В бъдещето тъмно той гледаше ясно“, а нашият поглед ясен ли е днес? Едва ли!? Ако беше така Терминал 2 нямаше да е окупиран от заминаващи, мнозина деца нямаше да бъдат отглеждани от баби и дядовци, щеше да имат родители в най-необходимото за тях време. А те – родителите, казват „Заради децата, за тяхно добро“, докато Левски прокламираше „За свята и чиста република“. Твърде много са темите за размисъл, но едно е ясно – нищо днес не се върши от любов към родината, а от егоизъм. Често пъти се замислям дали ако Левски можеше да прескача във времето и му се наложеше да живее в наши дни щеше ли да е доволен от случващото се днес? Въпреки моите четиринадесет години, понякога с въздишка казвам: Ех, Българийо, ако можеше да те видят днес Ботев, Левски и Вазов! Казвам го и днес и се чудя какво ли биха направили?
Със всеки изминал ден подрастващото поколение започва да забравя и въобще да не се интересува от делото на Левски, а още по-малко от неговата личност. И как да не е така, след като историята си позволява да „спекулира“ с неговата смърт. Днес продължава да се тиражира грешката, че Апостолът е загинал на 19 февруари, но и това е без значение, защото този ден ние необходим. Необходим, за да се отърсим от летаргията и да си спомним, че всяко свято дело иска жертви и труд – без лична изгода, независимо от трудностите. Всяко свято дело е лишено от емоцията страх, която всеки има в себе си.
Далеч от моята „капсула на времето“ искам да изкрещя: Нека се опитаме да направим място на Апостола не само в ума ни, но и в сърцето ни, за да не забравяме, че СМЕ БЪЛГАРИ! Защото днес повече от всякога имаме нужда от неговия ясен поглед в „бъдещето тъмно“.
Поклон, Апостоле!
Автор: Елена Пиргова, 14
СУ „Никола Вапцаров“,
Гр. Хаджидимово,
Консултант: Заприна Глушкова – старши учител по БЕЛ
================================================================================
В бъдещето тъмно той гледаше ясно
Февруари-месецът, в който отдаваме почитта си на Апостола на свободата. Не го ли правим винаги, смирявайки се пред силата на един титаничен дух? Отварям Вазовата “Епопея на забравените “ и се зачитам отново. Връщам се към стиха:
В бъдещето тъмно той гледаше ясно
Представям си героя… В погледа му- огньове, горящи за отечеството. Изпепеляващо силни, Дяконови… Безстрашен човек. Смел мъж, готов хиляди пъти да умре и да бъде пепелта му по земите български. Да загине за доброто на родината. Да бъдат светли дни, да настане достойно бъдеще- бъдеще за народа и родината. И да пази, закриля, да останат духът и делото му по земите на майка България. Истински човек! Истински българин! Син на майка юнашка, на майка България! Смелост, любов и преданост към родината, събрани в образа на човек- Васил Левски.
Познат на всички българи от учебниците и портретите- гледаме го и се учим на любов, преданост и уважение към отечеството. Защото то е и нашето минало, и причината да бъдем тук. А Левски- той винаги остава с нас. С неговата кръв е заплатена свободата на България. В земите български той е навсякъде. Светец! Лъч светлина за родолюбци в тежките и тъмни времена, във времената на робство. Един лъч, който не спира да огрява и, изложен на тежкия и силен вятър, не загасва. Левски, който топли и пази сърцата на всички българи. Който не позволява да умре надеждата за по-добра родина. Успява да държи жива искрата в сърцата на всички тези, които желаят доброто на България. И не угасва…И Ботевите думи си спомням:
аз видях черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила
Да, тялото на Левски загива, но духът му- никога. Защото той проглежда в бъдещето. И когато за всички то е неясно, тъмно, Левски го вижда- свободно, една “чиста и свята република”. И до днес той е тук, сред нас. Гледа ни, пази ни и се радва на настъпилите дни. На светлината, на свободата, на всичко, за което се бори той…И го постига.
Виктория Димова, 15
Литературен клуб ”Звъниче” към ОДК Поморие
Преподавател – Мариана Маринова
старши учител БЕЛ
================================================================================
В бъдещето тъмно той гледаше ясно…
Апостолът е бил роден във време, погубващо душевния Космос у останалите българи.
Време, в което проявлението на творческите дарби у човека било осъждано, а развитието на интелектуалните заложби е било привилегия само за изключително заможните люде, всъщност с нищо непревъзхождащи останалата част от българското население в душевен аспект.
Но, Левски избрал пътеката на духовността, предоставена му от великите православни традиции в религиозното образование.
После, надраства натрупаното знание за света посредством запознанството си с възгледите на италианските и унгарските революционери, относно единството на държавата и идеалното ѝ политическо устройство.
Апостолът сам пише:
“И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония.“
Това са думи на човек, страстно преследващ единството в душевния си космос, който насочва този свой идеалистичен нагон към реализацията на народоосвободителните инициативи.
За разлика от повечето люде през втората половина на 19 век, вкопчили се в неяснотата на собствените си, обречени поради техния страх, жалки съдби, Левски мисли за другите много повече отколкото за собственото си личностно самоусъвършенстване, и тази велика по характер и значимост емпатия го обезсмъртява и до голяма степен демонстрира неговата модерна представа за света.
Свят, в който хората си помагат и проявяват загриженост един към друг.
Свят, където законът е почитан от всекиго и свят, където дискриминацията не съществува.
Неслучайно Апостолът отказва да разделя или съди народа нито по религиозен, нито по етнически признак, тъй както сам пише:
“Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.“
Левски не отъждествява обикновеният турски народ с властелините, погубили България и уважава религията им, а това показва един истинно демократичен светоглед.
Апостолът е интелектуална рожба на модерното, един светъл лъч в злокобното, средновековно по характер историческо време.
Но той е обезсмъртен от самия себе си- надраствайки естеството на средата си, изкачвайки трудния път на духовността и смелостта и накрая- жертвайки себе си, с великодушна радост.
Катерина Тодорова Кацарова,18 г. НУИИ “Илия Петров – София
Преподавател: Златозар Петров
================================================================================
Васил Левски
Той бе за подвизи роден ,
на смърт съдбата го обрече.
Убиха го, но победен
го още никой не нарече!
Навред той виждаше сълзи,
душата му въстана,
Робиня майка го роди
но роб той никога не стана.
Той рано мъките видя,
в душата му смутена
се зароди една мечта
мечта безумна, но свещена!
И той реши!
И тя в трънливия му път гореше,
покорната на вид рая,
на бой неравен го зовеше!
Не го ли плашеше смъртта?!
не знаеше ли той цената
на туй що върши?
Смелостта заплащаше се с главата!
Пет века робство…
О, съдба, подобна само на проклятие.
Търпение, позор, борба…
И нейде там далеч – разпятие…
В живота си той изгоря,
но не на купчината сива пепел.
Остави диря кат звезда,
защото бе кат нея светъл!
Валентина Сербезова, 13
XI ОУ ,,Николай Лилиев“
Стара Загора
