Талантливи деца от СУ „Иван Вазов“ Поморие бяха отличени в Националния детски конкурс на Светия Синод на тема „Възкресение Христово“. В категория „Изобразително изкуство“ първо място за рисунка в трета възрастова група беше присъдена на Елена Костадинова от 7 клас с преподавател г-жа Мария Вардалиева. Със специалната патриаршеска награда в четвърта възрастова група бе удостоена ученичка на г-жа Петя Казакова – Мелиса Караиванова от 12. клас. А в трета възрастова група Томина Сарандиева, ученичка на г-жа Мариана Карталова, получи поощрителна награда за своето прекрасно есе.
Победителите в конкурса са поканени на специална церемония в Светия Синод на 19.05.2019 г. за връчване на престижните награди.
Възкресение
Преди много години, когато оковите бяха здраво вързали човечеството, когато мракът ни отделяше от Бог, когато тъмнината сякаш беше обявила „Победа“- едно обещание, една любов, една ясла…
От Смърт до Корона. От Възкресение към Живот. От победени до Победители.
С потопени души в любов. С изгрялата надежда в сърцата ни. С раздраната завеса и изчистени в кръвта на Исус- ето ни днес, с падения и възходи.
Понякога на пода, паднали отново на коленете си, а нощта-замръзнала… Така, сякаш няма и следа за следващ ден, за ново утро, за ново начало.
Преди си мислех, че ми трябват точните думи, за да вляза във вътрешната си стаичка. А след това разбрах, че пред тишината и в присъствието на Бог може и да мълчим. Осъзнах, че Той ни разбира и без думи. Той е този, който разбира състоянието на душата ни, когато изплакваме очите си.
А сега знам, че в повечето случаи, нямаме нищо за казване, само няколко истини за премълчаване… Няколко спомена от миналото и няколко буци в гърлото.
Хората сме се изгубили… А заедно с нас сме изгубили и умението да общуваме с Бога.
Понякога човешкият ум не може да разбере Божиите пътища. Твърде сложни са за нас. Така както и не разбрахме защо Царят се е родил в обор? Както и не проумяхме защо най- Великият сред всички велики трябваше да издъхне на дърво?
Много често като дете съм си задавала въпроса: „Защо Исус е трябвало да умре?“. Но с годините разбрах, че грехът изисква съвършена Любов… И съвършена Жертва. Разбрах, че цената на греха е смърт.
А къде отиваме, когато паднем и нямаме сили да се изправим? Накъде пробягваме, когато отвътре сме празни и надеждата си е отишла? Към коя посока поемаме, когато оставаме безсилни? Към истината маже би, която е толкова далеч от нас? Или към вярата, която така и не можем да достигнем? А може би е време да поемем към друга посока. Към разпятието… Към кръста… Към надеждата в празния гроб!
Да, понякога е трудно да я намерим, още повече, че гробът е празен… И днес живеем така- търсим надеждата и стигаме до празния гроб. И си мислим, че това е краят- мястото е празно и надеждата я няма там… И преди да осъзнаем, че сме на правилното място- ние вече сме се разбили на хиляди малки парченца.
Достатъчно смели ли сме да вдигнем кръста си и поемем към Победата? Към празния гроб, откъдето идва помощта ни. Към светлинката в тунела, там, където винаги има надежда и втори шанс. Към отворения гроб, където е и нашата победа. Към Великото име, Този, който ни чака с отворени обятия… А ние все бягаме, някак все намираме начин да отвърнем лице от Любовта…
Няма по- голяма любов от тази, която ни изкарва от потъващите пясъци, върху които сме си построили дом и убежище. Няма по- велика любов от тази, която ни повдига, преди още да сме паднали. Няма по- голяма Любов от Исус на Кръста. И няма по- голяма сила от победата над мрака.
Когато звездите и луната сякаш бяха издъхнали, а слънцето в страх се бе обвило. Когато земята се разтрепери и не можеше вече да попива невинна кръв. Тогава на дърво проклето издъхна нашият Спасител. И всички казваха: „Свърши се!“. И бяха прави.
Свърши се с робството- оковите вече бяха разкъсани. Свърши се със срама- някой друг го бе поел. Свърши се с греха- Любовта го бе опожарила… Тогава всичко свърши… И тогава всичко започна…
Една раздрана завеса и един празен гроб…
Началото на нашето пробуждане за нов живот. Начало да възкресим мъртвата си вяра. Поставено бе началото на една нова надежда- сякаш по- искряща и от Витлеемската звезда!
Сега върху главите вместо пепел- бе поставена короната на Победител!
Време е да захвърлим робството и да заживеем в свободата, която ни бе обещана. Време е да излезем от бездната и да се отърсим от калта. Нека старото премине и всичко бъде ново!
