РЕШЕНИЕ
№ 7039
София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ЛЮБОМИР ГАЙДОВ | |
| Членове: | КАЛИНА АРНАУДОВА ВЕСЕЛА АНДОНОВА |
|
| при секретар | Маринела Цветанова | и с участието |
| на прокурора | Красимира Филипова | изслуша докладваното |
| от председателя | Любомир Гайдов | |
| по административно дело № 2108/2025 г. | ||
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Общински съвет Поморие, чрез адв. Канева, срещу Решение №9890/03.12.2024 г. по адм. д. №1432/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас, в частта му, с която са отменени Раздел V „Режим за платено преференциално паркиране на пътни превозни средства (ППС) на живущите извън „Зона за кратковременно платено паркиране“ (чл. 19 – 25) и Раздел X “Административно-наказателни разпоредби“ (чл. 43 – 45) от Наредба №23 за условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства на територията на град Поморие (Наредба №23/Наредбата), приета с Решение №1071/28.02.2023 г., изм. с Решение №1185/30.06.2023 г., изм. с Решение №107/13.03.2024 г., изм. с Решение №183/25.04.2024 г. на Общински съвет – Поморие, и Община Поморие е осъдена да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 10 лева разноски.
Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Сочи, че е неправилен изводът на съда, че въвеждането на преференциален платен режим на паркиране (индивидуално паркомясто), целогодишно върху определен участък от пътя, следва да се извърши само чрез публичен търг или конкурс, въз основа на който да се сключи договор за наем на спечелилия кандидат с кмета на общината. Касае се за предоставяне на улеснение при паркиране на живущите извън „Зоната за кратковременно платено паркиране“ по постоянен и/или настоящ адрес на собственици, наематели или ползватели на имот с предназначение за жилищни нужда, като е въведен за тях режим за преференциално паркиране. Счита, че разпоредбите на чл. 19 – 25 от Наредба №23 са законосъобразни, съответстват на чл. 99 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). С чл. 99, ал. 1 ЗДвП, на администрацията управляваща пътя е предоставена възможност да определя райони, пътища или части от пътища за зони за платено или безплатно паркиране. Приетите разпоредби не създават условия за наемане на обособени участъци от пътя в нарушение на Закона за общинската собственост (ЗОС). Не приема извода на съда, че в Наредба №23 не следва да бъдат включени състави на административни нарушения (чл. 43), тъй като се закриляли обществени блага, различни от уредените с наредбата. Счита, че е налице материална и териториална компетентност на Общински съвет – Поморие да издаде Наредбата в оспорената й част. При приемане на акта не са нарушени процесуалните правила, материалния закон и целта на закона. Моли за отмяна на оспорената част от съдебното решение и да се отхвърли жалбата срещу Наредбата.
Подаден е и касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас, срещу Решение №9890/03.12.2024 г. по адм. д. №1432/2024 г. на Административен съд-Бургас, в частта му, с която е отхвърлен протестът на прокурора против Наредба №23 за условията и реда за платено и безплатно паркиране на ППС на територията на гр. Поморие и е отхвърлено искане вх. №12838/27.11.2024 г. на протестиращия прокурор за спиране действието на Наредба №23. За неправилно и необосновано счита решението на съда, в частта му, с която е отхвърлен протестът срещу чл. 5 и Раздел III (чл. 8 – чл. 13) „Режим на платено паркиране на ППС – служебен абонамент“ и Раздел IX „Контрол и принудителни административни мерки и Принудително преместване на неправилно паркирани ППС“ (чл. 33 – чл. 42) от Наредба №23. Според протеста, тези разпоредби са незаконосъобразни и противоречат на нормативни актове от по-висока степен. Чл. 5 от Наредба №23 е материално незаконосъобразен, тъй като същата материя е уредена в чл. 167 ЗДвП. От компетентността на кмета на общината е да прилага ПАМ и принудително преместване на ППС (чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП). С Наредбата незаконосъобразно тези функции са пренесени към общински съвет и общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“ чрез звено „Център за градска мобилност“ (ЦГМ). Правилата за паркиране уредени с Наредбата противоречат на чл. 99 ЗДвП. Прякото възпроизвеждане в наредбата на текстове от закона е в нарушение на чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 75, ал. 2 АПК. Раздел III (чл. 8 – 13) противоречи на чл. 14, ал. 1-2 и ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) във връзка с чл. 8, ал. 3 ЗДвП, като въвежда режим на паркиране – служебен абонамент, който на практика предоставя възможност целогодишно физически лица и юридически лица да наемат индивидуално определени паркоместа (конкретни участъци от пътя). Раздел девети „Контрол и ПАМ“ (чл. 33 – 42) е нищожен поради липса на компетентност, присвоена с поднормативния акт, след като е уредена със закон. Моли да се отмени решението в оспорената му част и вместо него да се отмени Наредба №23 в частта по чл. 8 – 13 от Раздел III – Режим на платено паркиране служебен абонамент, както и да се прогласи за нищожен Раздел девети – Контрол и ПАМ – принудително преместване на неправилно паркирани ППС (чл. 33 – 42), както и на основание чл. 190 АПК да се постанови спиране на действието на наредбата в оспорените й в съдебното производство части (Раздел III (чл. 8 – 13) Режим на платено паркиране на ППС – Служебен абонамент, Раздел V (чл. 19 – 25) „Режим на платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън „Зона за кратковременно платено паркиране“, Раздел IX (чл. 33 – 42) „Контрол и ПАМ – Принудително преместване на неправилно паркирани ППС“ и Раздел X (чл. 43 – 45) „Административнонаказателни разпоредби“) от Наредба №23. Навежда доводи за значителни финансови приходи на общинското предприятие и невъзстановими вреди за граждани при отмяна/прогласяване на нищожността на оспорените части от наредбата. Претендира разноски.
Ответникът – Д. С. П., редовно уведомена, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмен отговор излага доводи за основателност на касационния протест и нищожност изцяло на оспорената наредба, довела до твърде много преференциални паркоместа и липсата на безплатни такива.
Ответникът – В. М. М., редовно уведомен, в съдебно заседание не се явява, не се представлява. В писмен отговор излага становище за правилност и обоснованост на съдебния акт в частта му, с която е отменен Раздел V от Наредба №23.
Ответникът – С. П. М., редовно уведомена, в съдебно заседание не се явява, не се представлява. В писмен отговор твърди нищожност изцяло на Наредбата, като издадена от общински съвет (ОбС), който не е оправомощен, тъй като актът възпроизвежда изцяло и само разпоредби от нормативни актове от по-висока степен (ЗДвП и ППЗДвП, както и на ЗМДТ). Оспорва становището на първоинстанционния съд, че е възможно чрез публичен търг или конкурс да се наемат части от улици и пътища (публична общинска собственост), като определените такси за такова наемане не са уредени в ЗМДТ. Сочи, че раздел V от наредбата противоречи на чл. 1-2 ЗДвП и въвежда ограничения върху общественото ползване на улици и пътища. По тези и други съображения, моли да се отхвърли касационната жалба, да се уважи протеста.
Представителят на Върховната касационна прокуратура излага мотивирано становище за частична основателност на касационния протест досежно искането за отмяна на Раздел III (чл. 8 – 18) „Режим на платено паркиране на ППС – Служебен абонамент“. По него в нарушение на съдопроизводствените правила не са изложени съображения в първоинстанционното решение. В Наредбата се визира общинско предприятие „ЦГМ“ – специализирано звено към общината на основание чл. 52, ал. 1 ЗОС, което е различно от търговското дружество с общинско участие. Поради това, липсват основания за отмяна на чл. 5 от Наредба №23 и за прогласяване на нищожността на Раздел IX „Контрол и ПАМ“ и „Принудително преместване на неправилно паркирани ППС“. Излага доводи за неоснователност на касационната жалба на Общински съвет – Поморие. Досежно чл. 42 – 45 от Наредбата сочи, че не е в правомощията на кметовете да уреждат ред за административно наказване на физически лица.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба и протест за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационната жалба е основателна, а касационният протест е неоснователен.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, с който се иска отмяна изцяло на Наредба №23. С решението на АС – Бургас е отменена Наредба № 23 в частта й досежно Раздел V (чл. 19 – 25) „Режим на платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън „Зона за кратковременно платено паркиране“ и Раздел X (чл. 43 – 45) „Административно-наказателни разпоредби“). С решението е отхвърлен протеста против Наредба №23 в останалата й част. Отхвърлено е Искане с вх.№12838/27.11.2024 г. на протестиращия прокурор за спиране действието на Наредба №23 и е прекратено производството по отношение на П. Т. З. поради липса на правен интерес.
Видно от доказателствата по делото, с докладна записка от кмета на Oбщина Поморие от 06.02.2023 г. е направено мотивирано предложение за приемане на нова наредба за условията и реда за платено и безплатно паркиране на територията на град Поморие. Предложението съдържа причините; целите, които се поставят; финансовите и другите средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Предложенията с мотивите и постъпилите становища са обсъдени постоянните комисии към ОбС, като всички комисии са подкрепили докладната записка и проекта за решение. Наредбата е приета с решение от 28.02.2023 г. на ОбС Поморие, с необходимия кворум – присъствали 16 от общо 21 общински съветници, с 13 гласа „за“, 3 гласа „въздържал се“ и 0 гласа „против“. В първоинстанционното решение са проследени детайлно процедурите по приемане на последващите изменения на Наредба №23. Правилно е прието от АС – Бургас, че Наредбата е издадена от компетентен орган, в предписаните форма, кворум и мнозинство и в рамките на материалната и териториална компетентност на ОбС.
Съобразно релевантната в случая разпоредба на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, в населените места собственикът, или администрацията управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено или безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Съобразно, ал. 2, местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка, или надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП, общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Съобразно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащането на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспорената наредба е приета при спазване на изискванията на чл. 26 и чл. 28 ЗНА. В процедурата по приемане на наредбата не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са основание за нейната незаконосъобразност като цяло. Изводите на съда в тази част от решението се споделят от касационната инстанция, която препраща към тях по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК. Актът е приет по докладна записка от кмета на общината, проектът за наредба е разгледан и съгласуван от постоянните комисии, публикуван е на интернет страницата на общината и за него е проведено обществено обсъждане. Гражданите и организациите са имали възможност да се запознаят с проекта, да изразят становища и да направят възражения по него, като по този начин реализират правото си на защита. Наредбата е приета в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Неоснователни са възраженията, че с разпоредбите на Наредбата се толерират едни групи граждани за сметка на други. Правото за избор на адреса е лично субективно право на гражданите, като регистрацията по постоянен или настоящ адрес не е обективен признак, качество извън личността, което да бъде дискриминационен признак, респ. обект на дискриминация. В случая, собственикът на публичната общинска собственост е упражнил правото си да управлява и организира ползването на собствеността си (улиците, булевардите и площите, където са въведени зоните), като липсва правна уредба, която да създава изискване за осигуряване на право на паркиране, нито такова право е създадено с нормативен акт. Правото на водач на моторно превозно средство винаги да може да паркира ППС когато, където и за колкото време поиска не е гарантирано по никакъв начин от законодателя, като това става по правила и на места, посочени в ЗДвП или в общински наредби, и с решения на общинския съвет. Това право не може да бъде защитавано като обект на дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация (чл. 4), тъй като не носи такова съдържание.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба №23, наредбата урежда условията и реда за платено и безплатно паркиране и контрол на достъпа в определени зони на територията на град Поморие. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба №23, на територията на град Поморие се определят райони, площади, улици/пътища или части от улици/пътища за платено паркиране в определени часове на денонощието.
Според чл. 2 от Наредба №23, на територията на град Поморие с определените в наредбата зони се въвеждат следните режими на платено паркиране: Режим на почасово платено паркиране на пътни превозни средства (ППС) в „Зона за кратковременно платено паркиране“ (Раздел II), Режим на платено паркиране на ППС – Служебен абонамент (Раздел III), Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в „Зона за кратковременно платено паркиране“ (Раздел IV), Режим на платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън „Зона за кратковременно платено паркиране“ (Раздел V). В Наредбата са уредени и Раздел VI Режим на безплатно паркиране на ППС в „Зоната за кратковременно платено паркиране“, Раздел VII „Режим на безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или управлявани от хора с трайни увреждания в „Зона за кратковременно платено паркиране“. В изпълнение на правомощията си по чл. 99 ЗДвП, общинският съвет е уредил различни режими за паркиране, с оглед задоволяване на различните обществени нужди, отразени в спецификите на различните режими. По отношение на всички уредени в наредбата режими, разделите в подзаконовия нормативен акт следват сходна форма и изложение, като предвижданията за всеки един от режимите е съобразена със съответните специфични изисквания и характеристики на адресатите му (потенциалните ползватели на режима – вкл. служебен абонамент, платено преференциално паркиране, безплатно паркиране, паркиране за хора с увреждания). Възраженията срещу режима за платено паркиране – служебен абонамент и преференциално паркиране се отнасят до начина на имплементирането им, но не са основание да се приемат самите разпоредби за незаконосъобразни. Конкретните индивидуални актове по приложението на съответните режими (например приложените ПАМ и административни санкции за неизпълнение) могат да бъдат оспорени във всеки отделен случай от засегнатите граждани и организации. Аналогично, например е при обжалване на наложени санкции по ЗДвП и ППЗДвП.
Неоснователни са и доводите за неравноправно третиране на субекти във и извън съответните зони за паркиране, предвидени с Наредбата. Видно от съдържанието на съответните раздели, издателят на акта се е стремил да отговори на нуждите на максимално широк кръг от граждани и организации. В тази връзка следва да се посочи, че в самата наредба Общинският съвет е регламентирал режим на локално паркиране на пътно превозно средство по постоянен адрес, като съвместното съжителство в рамките на един град има своите изисквания и носи за жителите си определени задължения. Липсва правна норма, която да гарантира на лицата правото им на безплатно паркиране в непосредствена близост до собственото им жилище. Паркирането върху публична общинска собственост е право, което общината предоставя на гражданите и гостите на града и за което по силата на закона тя има право да събира такса. С разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, посочена като основание за приемане на процесната наредба, е предоставена възможност на собственика, респ. администрацията, управляваща пътя, да определя райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. (В този смисъл е например Решение №5703 от 10.05.2024 г. по адм. д. №7501/2023 г., VII отд. на ВАС). Именно упражнявайки това свое законово правомощие, Общински съвет – Поморие е издал обжалваната наредба и нейните изменения и допълнения, като е определил различните режими на платено и безплатно паркиране.
Предвид изложеното, неправилно е приет за незаконосъобразен и отграничен, само режимът на преференциално паркиране с аргументи, които ако се приемат за основателни, биха били валидни и за останалите режими, уредени в наредбата. Предоставянето целогодишно на правото на паркиране не предвидено само за Режима на платено преференциално паркиране на ППС на живущите извън „Зона за кратковременно платено паркиране“ (Раздел V), но и за Режима на платено паркиране на ППС – Служебен абонамент (Раздел III) и Режима на локално платено паркиране на ППС на живущите в „Зона за кратковременно платено паркиране“ (Раздел IV). В този смисъл не може да се приеме като основание за незаконосъобразност на Раздел V – преференциално паркиране, посоченото от съда, че режим „Платено преференциално паркиране на ППС“ за живущите извън „Зоната за кратковременно платено паркиране“ във вида, в който е описан в Наредба 23 – дългосрочно, денонощно, целогодишно и върху конкретен участък от пътя (индивидуално определено паркомясто) – би било възможно единствено след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, като, въз основа на резултатите от търга или конкурса, се сключи последващ договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице, от една страна, а от друга – от гражданина, спечелил търга/конкурса. Разпоредбите на ЗОС не са относими, тъй като чл. 99, ал. 1 – 3 ЗДвП изрично предоставя правомощия на Общински съвет да приема разпоредби относно паркирането – безплатно и платено, което макар и на пръв поглед подобно на отдаването под наем на паркоместа, представлява различно правоотношение. Предвид изложеното, не се установяват визираните от съда основания за незаконосъобразност на Раздел V от Наредба №23.
Правилно първоинстанционният съд е установил, че няма противоречие между нормите на чл. 5 и чл. 39 – 42 („Принудително преместване на неправилно паркирани ППС“) от Наредба №23 с текста на чл. 167 ЗДвП. В наредбата е възложено на общинското предприятие по смисъла на чл. 53, ал. 1 ЗОбС, създадено с цел управление на общинските имоти, изпълнение на редица дейности и услуги финансирани от общинския бюджет, във връзка с което реализира организационните и контролни правомощия на общината. Както е посочил съдът, общинското предприятие е специализирано звено на общинската администрация, като негови служители са оправомощени със заповед на кмета на общината да извършват пряката дейност по оперативен контрол, включително чрез налагане на ПАМ „Принудително преместване на ППС“ по ЗДвП. В този смисъл е правилно заключението на съда, че наредбата е съобразена с разпоредбите на ЗДвП.
Не може да бъде споделено първоинстанционното решение в частта му относно отменената като незаконосъобразна част от Наредбата по чл. 43 – 45 „Административно наказателни разпоредби“. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба №23, който отстрани техническо средство за принудително задържане, в нарушение на предвидения в наредбата ред, се наказва с глоба от 100 до 500 лева. Съгласно чл. 43, ал. 2 от Наредбата, който повреди или унищожи техническо средство за принудително задържане (по какъвто и да е начин) се наказва с глоба от 200 до 500 лева. Чл. 44 е отменен с Решение №107/13.03.2024 г. на ОбС – Поморие. Според чл. 45, ал. 1 от Наредба №23, актове за установяване на административни нарушения по реда на тази Наредба се съставят от длъжностните лица от звено „Обществен ред и сигурност“ в Община Поморие и длъжностните лица от „Център за градска мобилност“ определени със заповед на кмета. Съгласно чл. 45, ал. 2 от Наредбата, наказателните постановления се издават от кмета на Община Поморие или от упълномощен заместник – кмет, въз основа на акт, съставен по Наредбата от лицата по ал. 1. Съгласно чл. 45, ал. 3 от Наредбата, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В чл. 45 е уредена процедурата по установяване на нарушенията, и органите които установяват нарушенията и налагат съответните наказания, с препратка към общия ред по ЗАНН. На основание чл. 5, ал. 1, както е посочил и първоинстанционния съд, оперативната дейност по въвеждането и прилагането на режим за кратковременно платено паркиране „Зона за кратковременно платено паркиране“ за ППС на територията на град Поморие се организира и осъществява от Общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“ чрез Звено „Център за градска мобилност“. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата, удостоверяването на заплащането и контрола на паркиране на ППС в „Зона за кратковременно платено паркиране“ се осъществява от същото звено и общинско предприятие. Доводите, изразени в първоинстанционното решение относно същността, функциите и правомощията на общинското предприятие, респективно на тяхното звено ЦГМ се споделят от касационната инстанция. В чл. 6, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че заплащането на цените на времето за паркиране на ППС в „Зона за кратковременно платено паркиране“ се извършва съгласно цени и тарифи, определени в Наредба №11 за определяне и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на община Поморие, приета от ОбС Поморие. В чл. 6, ал. 2 от Наредбата са уредени изчерпателно и начините на заплащане на таксите за паркиране в зона за кратковременно паркиране. Във всеки един от другите режими също са предвидени начините за заплащане или процедурата по придобиване на правото на паркиране (при платените), както и процедурата за придобиване на право на безплатно паркиране.
Посочените основания за отмяната на тази част от наредбата не са основателни, тъй като въведените санкции са пряко относими към изпълнението/съответно неизпълнението или създаването на предпоставки за възпрепятстване изпълнението на наредбата и въведените с нея режими и правила за паркиране на територията на Община Поморие. Тоест, разпоредбите касаят въведените с подзаконовия нормативен акт правила, като осигуряват реализацията на предвидените с Наредбата режими за паркиране, поради което не е налице нормативно предвидена забрана или пречки те да бъдат обособени като част от наредбата.
Аргументите, изложени срещу Наредба №23 са свързани най-вече с приложението й, съответно възникнали трудности по прилагането й, което не е следствие от нейната процесуална или материална законосъобразност или на оспорените разпоредби, а въпрос на практическото й приложение – от областта на административното управление. Съображения за оперативната самостоятелност и целесъобразността на конкретните действия по изпълнението на акта, съответно са извън предмета на съдебното производство. Не са наведени конкретни доводи срещу определените с приложения към наредбата зони от населеното място за съответните режими, както по местонахождение, така и по площ, поради което не следва да се ценят като основателни и обсъждат общите твърдения за прекомерност, несправедливост и дискриминиращи към определени групи граждани, режими за платено паркиране, уредени с процесната Наредба.
С оглед изложеното, се явява неоснователно и искането за спиране на действието на Наредба №23 в оспорените й части, направено с касационния протест. Първоинстанционният съд се е произнесъл два пъти по сходни искания, въз основа на наведени доводи за значителни приходи на общинското предприятие от дейности по изпълнение на режимите, предвидени с Наредба №23. Както е посочил и АС – Бургас, не е конкретизирано дали тези финансови резултати представляват нанесени вреди на граждани или са свързани със законосъобразното изпълнение на дейности като репатриране на неправилно паркирани автомобили, глоби за неправилно паркиране на ППС и пр. Не се сочат нови различни обстоятелства, които да обосновават основателността на искането за спиране с касационния протест.
На касатора – Община Поморие, с оглед изхода на спора, следва да се присъдят разноски по делото за държавна такса за касационна жалба от 70 лв. и от по 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции, или общо 270 лева.
Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №9890/03.12.2024 г. по адм. д. №1432/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта му, с която са отменени Раздел V „Режим за платено преференциално паркиране на пътни превозни средства на живущите извън „Зона за кратковременно платено паркиране“ (чл. 19 – 25) и Раздел X “Административно-наказателни разпоредби“ (чл. 43 – 45) на Наредба №23 за условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства на територията на град Поморие, приета с Решение №1071/28.02.2023 г., изм. с Решение №1185/30.06.2023 г., изм. с Решение №107/13.03.2024 г., изм. с Решение №183/25.04.2024 г. на Общински съвет Поморие, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас срещу Раздел V „Режим за платено преференциално паркиране на пътни превозни средства на живущите извън „Зона за кратковременно платено паркиране“ (чл. 19 – 25) и Раздел X “Административно-наказателни разпоредби“ (чл. 43 – 45) на Наредба №23 за условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства на територията на град Поморие, приета с Решение №1071/28.02.2023 г., изм. с Решение №1185/30.06.2023 г., изм. с Решение №107/13.03.2024 г., изм. с Решение №183/25.04.2024 г. на Общински съвет Поморие.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9890/03.12.2024 г. по адм. д. №1432/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас в останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ искането на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Бургас за спиране действието, в оспорените й части, на Наредба №23 за условията и реда за платено и безплатно паркиране на пътни превозни средства на територията на град Поморие, приета с Решение №1071/28.02.2023 г., изм. с Решение №1185/30.06.2023 г., изм. с Решение №107/13.03.2024 г., изм. с Решение №183/25.04.2024 г. на Общински съвет Поморие.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Община Поморие сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
| Вярно с оригинала, | Председател: | /п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ |
| секретар: | Членове: | /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА |
За още новини и предстоящи събития се присъединете към Община Поморие – актуални новини във Viber.
