Борбата с бялата американска пеперуда се провежда с механични мерки, химични средства или бактериални препарати.
Най-подходящо е механичното унищожаване на гнездата на гъсениците от първо поколение, когато те са още малки и щетите не са така големи. Така може да се намали значително опасността от второ поколение. Паяжинните гнезда се изрязват и изгарят веднага щом се забележат, преди да плъзнат гъсениците от по-големите възрасти. За целта може да се използва и факла, натопена в нафта, и с нея внимателно да се обгарят гнездата, за да не се предизвика пожар.
Срещу гъсениците на бялата американска пеперуда може да се пръска с инсектициди или бактериални препарати. За нападнатите дървета в населените места, парковете, по улиците и дворовете могат да се използват бактериалните препарати: Дипел ВП – 0,1% или Дипел 2 X – 0,1%, които са безопасни за хората, животинския свят и околната среда, прилагат се без карантинни срокове и от тях няма токсични остатъчни количества по растенията. Третираните гъсеници загубват способността да се хранят, тялото им потъмнява и за 3-5 дни загиват от бактериално заболяване, което се е развило в тялото им. Тези препарати са много опасни за копринената буба и с тях не бива да се третират черниците, с които тя се изхранва, дори и съседните растения.От инсектицидите срещу гъсениците на бялата американска пеперуда са подходящи: Актелик 50 ЕК – 0,15%, или Дурсбан 4 Е – 0,1%. Пръскането трябва да се проведе срещу младите гъсеници, които са по-чувствителни на препаратите.
Информация за бялата американска пеперуда
Сред вредителите по овощните култури един много опасен неприятел от листогризещите заслужава особено внимание – бялата американска пеперуда (Hyphantria cunea Drury). Тя е многоядна и напада повече от 200 растителни вида овощни и широколистни дървета и храсти. Гъсениците ѝ най-силно нападат: черницата, черешата, ореха, остролистния клен /ацер/, ябълката, сливата, крушата, дюлята, вишната, бъз, ясен и лоза. Макар и рядко, случва се да атакуват и тополата, върбата, кайсията и липата.
Неприятелят развива две поколения годишно и зимува като какавида в пукнатините по кората на дърветата, под покривите на къщите и други постройки. Гъсениците на първо поколение бяла американска пеперуда се развиват през юни, а на второ поколение се излюпват около средата на август и се хранят до септември.
Пеперудите са средно големи със снежно бели криле. Срещат се и индивиди с черни точки или тъмнокафяви петна по тях. Гъсениците първоначално са зеленикави, с дребни брадавици и влакънца по тялото, а по-късно придобиват тъмен цвят. Напълно развитите гъсеници достигат дължина 30-35 мм и са силно окосмени.
След излюпването си през пролетта гъсениците започват да се хранят групово като скелетират долния епидермис на листата (тази повреда се забелязва по-трудно). По-късно, след преминаването им във втора възраст, те започват да правят малки дупки по листната петура и да оплитат по няколко листа в паяжина. По тези паяжинни гнезда може лесно да се познае, че нападението е точно от този неприятел. С напредване на развитието на гъсениците растат съответно и гнездата, като в тях се включват цели клони. Щом изядат листата, те се преместват на ново място, а там, където са се хранили, остават огризки от листа и екскременти в паяжина, която бързо покафенява, а клоните приличат на опожарени. При масово нападение дърветата могат да бъдат обезлистени. Второто поколение на неприятеля е много по-опасно и с много по-голяма численост.
Гъсениците от последните възрасти напускат паяжинните гнезда и се разселват поединично по цялото дърво, което вече е силно повредено. При голяма плътност и липса на храна гъсениците нагризват и плодовете на крушите, ябълките и сливите.
