На 15.02.2019 г. в Градската художествена галерия „Дечко Стоев“ беше представена книгата „Икони от църквата „Преображение Господне“ в Поморие (ХV – ХХ в.)“. Неин автор е д-р Александра Ф. Трифонова, главен асистент по византийско изкуство към Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Организираната от Българо-гръцко дружество „Анхиало“ среща беше открита от доц. д-р Милчо Скумов, който накратко представи професионалното и научно развитие на д-р Трифонова.
На събитието присъства проф. д.и.н. Щелиян Щерионов, ръководител на Департамент „Демография“ при Института за изследване на населението и човека, БАН. Той описа авторката на книгата като безспорен професионалист, утвърдил се в изкуствоведската гилдия познавач на църковното изкуство, учен с ясна и логична мисъл, умеещ живо и увлекателно да разказва, емоционален, но обективен и критичен. Изтъкна, че повествованието на Трифонова се изгражда върху обстойното познаване на нашата и чуждоезичната литература, основава своето изследване на автентичен иконографски, архивен и 
епиграфски материал. Според проф. д.и.н. Щерионов тази книга успешно може да се превърне в модел за изследване на църковното ни културно-историческо наследство, но същевременно е предназначена и за широката публика като четиво, осигуряващо знания по отношение на този тип обекти и артефакти.
Д-р Трифонова разказа историята на създаването на книгата, представяйки нейното съдържание в резюме. Направено е общо историческо въведение за Анхиало, в което са включени 
църковната и политическата история, както и християнското изкуство. Изложени са данни за историята и архитектурата на храма „Преображение Господне“. Иконите в църквата са разгледани хронологично. Пет от тях, от края на XV до първата половина на XVII век, са дело на анонимни местни зографи, а една е на анонимен западен зограф, най-вероятно от Венеция. Особен интерес представляват иконите, които изобразяват светии, популярни само в обитаваните от гърците региони, както и тези, които загатват за връзки на Анхиало със Света Гора и по-точно с манастира Ватопед. От XX век са представени пет икони, от които една е точно датирана. Съобщени са данни за авторите на иконите, както и надписи с ценни сведения за историята на храма.
