В навечерието на Рождество Христово светлините запяват в очакване на чудото. Всички пътеки водят към надеждата, че Спасителят идва в името на доброто, на човещината.
И ученици от Поморие, с огънче в сърцата, се включиха в Националния литературен конкурс „Рождество на Спасителя” – организиран от Община Бургас и Център за подкрепа на личностното развитие. Сред отличените в категория „Проза”, трета възрастова група ( 7. – 12. клас ) са:
Велизара Джамбазова – второ място – Литературен клуб „Звъниче” към ЦПЛР – ОДК, Поморие- Преподавател- Мариана Маринова
Магдалена Върбанова – трето място – Литературен клуб „Звъниче” към ЦПЛР – ОДК, Поморие- Преподавател- Мариана Маринова
Стела Николова – поощрение – Литературен клуб „Звъниче” към ЦПЛР – ОДК, Поморие- Преподавател- Мариана Маринова
Максим Баришев – поощрение – 12. клас – СУ „Иван Вазов”, Поморие- преподавател Петя Казакова
Когато младостта, с вяра и талантливо, избира чистите пътища, светът наистина става по – добър.
Честито на победителите!
Представяме Ви творбата на Велизара Джамбазова:
Рождество на Спасителя
Есе
Един от най-първите ми спомени е от къщата на баба. В него седя пред високия шкаф, опитвайки се да взема една статуетка. Тя обаче е твърде високо за моето четиригодишно Аз, затова се задоволявам само с това да я гледам от разстояние. Вниманието ми е изцяло привлечено от овцете, които надничат из краищата на статуетката, но после забелязвам и друго. Там има майка с дете, от които сякаш искри светлина. Оглеждам се, но няма свещ наоколо. И лампата не свети, а сиянието меко обгръща фигурите. Откъде идва светлината?
Едва когато пораснах, осъзнах, че това не е светлина, която познавах до тези дни. Друга е. Всъщност нито едно научно обяснение не би могло да отговори на моите въпроси каква е. Такава светлина не може да се разбере, може само да се почувства. И ето, че аз успях да се докосна до нея или пък тя успя да докосне мене, и ще я помня за цял живот. На всяко Рождество баба ми поставя тази статуетка на шкафа и аз не пропускам и година да се вгледам в нея. Вече съм по-голяма, стигам я, докосвам я. Усещам топлината, която излъчва. Но това не е топлината на огъня в камината, а топлотата на една ръка, която хваща моята. Тя ме приветства, успокоява ме и ме води към новото начало. Рождението на Спасителя е прераждане и за нас. Душите ни се пречистват. Започва нова година, която обаче не е тази на астрономическите календари. Тя не може да бъде измерена с часове и дни, със седмици и месеци, а само – със сърцето. Когато то забие радостно, знаеш, че е дошло времето на празника.
Дали заради статуетката на Дева Мария и Иисус, дали заради красивата история за раждането на Спасителя, този празник си е останал най-любим за мене. Още през ноември започвам да си пея коледни песни и да мисля трепетно за празничната подготовка. Макар че ежедневието на съвременния човек става все по-забързано, в живота си не съм виждала някого, до когото да не е достигнал коледният дух. Това е чудо, подобно на това в библейската история. Според нея на небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел. Той съобщил на пастирите, които били наблизо, че на света е дошъл Спасителят: „И рече им ангелът: Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците в които е Неговото благоволение!“ Нима не е истина, че душите на хората се отварят по време на празника? Нима всеки един от нас не чувства тази неземна сила, която всява доброта и хармония, вътрешен мир? Неслучайно всички знаем, че на Рождество се случват чудеса.
То е най-красивият празник в нашия църковен календар. Няма друг, който да носи такава топлота, такъв уют в сърцата ни. Няма друг, от който да струи такава магия. Чудото на Спасителя променя света за една нощ, превръща го в благ дом за пречистената човешка душа.
И тази година баба ще постави статуетката на шкафа. И тази година ще седна до нея и ще чакам да ме озари със своята светлина. И тази година ще се моля пред нея и пред иконата чувството, което пораждат в мене, да не отминава. Рождеството на Спасителя е рождество и за всекиго от нас; възкръсват позабравени милост, състрадание, обич. Божията майка и Младенецът греят топло в мене – както всяка година, както всеки ден.
